Търсене
Close this search box.

Преодоляване на срама и намиране на пътя към истинското „Аз“

Срамът е емоция, част от всички ни, в дадени аспекти от живота, различни ситуации или моменти. Оставяйки настрана „здравословния срам“, който служи за цедка как да се изразяваме, така че да не минаваме етично приетите норми за поведение, да не звучим вулгарно, грубо и грозно, да не се държим непристойно и т.н., нещото на което трябва да обърнем внимаваме и да се пазим от него е токсичния страх. Страхът, който ни пречи да разкрием целия си потенциал, свързвайки се със собственото ни Аз. Страхът, който ни пречи да бъдем истинското си Аз, да бъдем себе си. В тази статия ще поговорим точно за вредния срам и това как да го преодолеем, така че да достигнем до дълбините на нашите възможности и да разгърнем потенциала си.

Преди да поговорим за преодоляването на срама, нека обсъдим първо неговата поява, защото разбирането на срамът е именно ключът към неговото преодоляване. Разбира се, съществуват страшно много причини затова срамът да бъде зароден в нас. Тук ще споменем няколко от основните.

На първо място поставяме детството – срамът често започва оттам. Например, когато детето е отгледано с мисълта, че бедността, в която живее, е нещо лошо и смешно за останалите, то израства с мисълта за срам и страхът, че светът ще му се подиграе.

Когато детето е научено, че ако не изкара най-високата оценка срами родителите си, то често смята, че е глупаво и недостатъчно достойно за думичката „браво“. Когато не се разговаря с детето по различни житейски и социални теми, а се прикрива, защото си казваме „малко е“ – обикновено това води до липса на развитие на социални умения в бъдеще, което пък само по себе си започва да вреди на самочувствието му и нормалната комуникация. Когато често е сравнявано с другите деца и му се е говорило как и то трябва да взима пример от тях, да прилича на тях, то често смята себе си за недостойно, за да бъде признато…и много още други подобни. Всички тези ситуации още в ранно детство, влияят на личността да се развива правилно. Психологът Дарлин Лансер, известна в тематиката за срама и ниското самочувствие, споделя че срамът даже може да ни накара да произвеждаме „фалшиви себе си“. Обикновено хората, които попадат в капана на срама, продиктувани от възгледите на околния свят, в по-голяма част от ситуациите се въздържат да правят това, което искат самите те и което смятат за правилно, а вместо това живеят живота си според очакванията на другите – в ранна детска възраст на семейство, учители, а в по-зряла – приятели, партньор, шеф и т.н.

Друга главна причина за изпитването на токсичен срам, може да бъде

shame

липсата на самочувствие и адекватна личностна оценка – тоест срамът да идва отвътре ни, а не от външния свят, както споменахме по-горе. Ниското самочувствие или липсата на самочувствие води до сигнали към мозъка, които ни предават подсъзнателно, че ако сме по-притеснителни, това ще ни защити повече. По този начин затваряме себе си, дълбоко в нас.

Съществуват още много и много причини за появата на срама, но обобщихме най-често срещаните сред тях. Срамът е една от личностните черти, с които ако не се справиш могат да уронят самоувереността ти и които винаги ще бъдат пречка да покажеш на света кой си и какво умееш. Ще ти споделим няколко интересни съвета, с които можеш да преодолееш този проблем.

На първо място, разбира се e необходимо да задълбаеш в дълбочините на себе си и да откриеш от къде се е зародил срама в теб и каква е причината за него. Защото както казахме, най-важното е един проблем да бъде идентифициран, осъзнат напълно и приет, за да можем да се справим с него.

На второ място е много важно да приемеш своите несъвършенства, и да ги приемеш като твоя уникална черта, а не нещо, от което да изпитваш

срам. Да поддържаш перфектния образ, който смяташ, че светът иска да види, е много уморително и невъзможно. Затова трябва да се научим да приемаме себе си такива каквито сме, и да се показваме на света, без да ни е страх и срам.

На трето място поставяме работата със самочувствието. Никога не си позволявай да мислиш, че струваш по-малко от останалите и от останалия свят, защото по този начин подсъзнателно започваме да мислим, че има нещо нередно и недостатъчно в нас, което трябва да скрием от останалия свят. Ти си точно толкова важен и ценен, колкото все един човек по планетата.

И така, успееш ли да приложиш всички тези съвети в своя живот, несъмнено ще усетиш как започваш да се отърваваш от тежкото бреме – срама, и как започваш все по-близко да се доближаваш до своето истинско аз.

Срамът е тази емоция, която ни кара да скрием от света кои сме всъщност, заради страха, да не бъдем случайно неприети в обществото, сочени с пръст или подигравани. Срамът иска да бъдем безгласни. Срамът иска да бъдем невидими. Победи го! Достигни до своето вътрешно аз. Приеми се такъв, какъвто си. Бъди видим!