Търсене
Close this search box.

Похищението на Прозерпина

Вече няколко месеца ви разхождаме из мистични дестинации и ви разказваме за уникалното изкуство на световно признати италиански творци. Днес ще завършим поредицата си от разкази за майсторски скулптури, покрити с воали, с “Похищението на Прозерпина”. Тя представлява голяма барокова скулптура, изработена от мрамор. Създадена е от италианския художник Джовани Лоренцо Бернини, когато той е бил едва на 23 години. Скулптурата изобразява отвличането на Прозерпина, която е хваната от бог Плутон и отведена в подземния свят.

Джовани Лоренцо Бернини е роден в Неапол през 1598 г. Освен с изкуство, той се занимава с архитектура, градостроеж, сценография и драматургия. В изкуството си той често е определян като многостранен художник. И до днес се смята за един от най-добрите творци на бароковата фигуративна култура. Творчеството му посреща голям успех и доминира европейската сцена повече от век след смъртта му.

Като архитект и градостроител, Бернини проектира светски сгради, църкви, параклиси и площади. Той поема всяка задача с идеята да

съчетае архитектурата и скулптурата, особено в по-сложни проекти като фонтани или паметници. Неговата техника, изобретателност и уменията му за обработката на мрамора гарантират, че той ще бъде считан за достоен наследник на Микеланджело, изпреварвайки други скулптури от неговото поколение. Талантът му се простира отвъд границите на скулптурата, чак до разглеждане на цялостната обстановка, в която ще бъде разположено произведението му. Способността му да синтезира скулптура, живопис и архитектура в последователно концептуално и визуално единство е наречена от историка на изкуството Ървинг Лавин „единство на визуалните изкуства“.

Статуята е вдъхновена от мита за богиня Прозерпина и бог Плутон.  разказва, че богинята играела в зелените гори на Сицилия, докато майка ѝ, богиня Церера, засявала, поливала растенията и карала дърветата да цъфтят и да дават плод. Плутон, богът на мъртвите, не живеел на планината Олимп, а царувал под земята, в студа и тъмнината. Никоя жена не искала да се откаже от великолепието на светлината, топлината и 

abduction of Proserpine

красотите на природата, за да стане кралица на подземния свят. Един ден Плутон видял Прозерпина, докато тя събирала цветя в зеленината на Сицилия, и веднага щом я зърнал, се влюбил в нея. Знаейки обаче, че ако отиде да помоли Церера да се ожени за нея, и двамата биха отхвърлили предложението му, той решил да я отвлече със съгласието на Юпитер.

Останалото е история, която вдъхновява художници по цял свят. Творчеството на Бернини успява да улови действието в разгара му и предлага на наблюдателя перфектно изразените емоции на героите. Плутон се отличава със своите кралски атрибути – корона и скиптър, докато зад него свирепият пазител на Хадес, Цербер, проверява дали никой не пречи на пътя на господаря, обръщайки трите си глави във всички посоки. Прозерпина напразно се бори да избяга от яростта на Плутон, като натиска лявата си ръка върху лицето му. Той от своя страната обаче я държи здраво, буквално забивайки пръстите си в бедрото ѝ. С този детайл, чрез който Бернини прави нежността на плътта на Прозерпина със забележителна правдоподобност, скулпторът демонстрира удивителната си виртуозност.

Бернини създава произведенията си, пресъздавайки изобразените митични герои като почти реални фигури. Това, което не достига на “Похищението на Прозерпина”, е изобразеното движените.

Позата на Прозерпина е леко неестествена и наподобява спираловидна форма.

Въпреки това позата несъмнено е театрална и има голямо емоционално и визуално въздействие върху зрителя.

Работата може да се разглежда от всички страни. Гледайки Плутон отляво, всъщност човек открива, че богът едва започва да бяга, докато, ако наблюдавате Прозерпина по диагонал, можете да видите как очите ѝ от тази позиция сякаш гледат право към зрителя. 

Скулптурата е перфектно завършена и е богата на детайли, които и днес приковават вниманието на наблюдателя. 

Майсторството на Бернини си личи от всеки ъгъл. Най-коментираната част от скулптурата обаче е детайл от плътта на Прозерпина, нежно поддаващ се на здравата хватка на Плутон. Авторът е пресъздал женското тяло и неговите форми толкова естествено, сякаш всеки момент тя ще се откъсне от хватката на Плутон и ще избяга. Неговото тяло пък е мускулесто и мъжествено, гъстата брада и буйните къдрици се развяват по време на схватката.

Творбата е закупена от италианската държава едва през 1908 г. и е преместена в галерия Боргезе върху пиедестал, проектиран от Пиетро Фортунати.