Нравствени писма до Луцилий. Прогресът.

Писмо 32.

Темата и разсъжденията върху „Нравствени писма до Луцилий“ на Луций Аней Сенека със сигурност са необятен извор на мъдрост. Един неизчерпаем ресурс от философска проникновеност и морални учения. Непоклатим фундамент и основа за изграждане на мироглед, но също така и за надграждане на личността и себеусъвършенстване.

Посвещавайки времето си на това произведение на философското изкуство, няма как да не обърнем внимание на 32-то писмо от тях. То е вълнуващо и интересно, именно защото поставя акцент върху прогресът като част от личността на човек или казано с други думи – личностно развитие. Този необратим процес, който е съпътстваща част от жизнения цикъл на всеки един от нас. Но къде започва и къде свършва той? 

Доста голям процент от хората тълкуват и разбират началото на личностното развитие като път към успеха, чрез усвояване на повече

знания, умения и „трикове“ за общуване с хората около нас. Но това е абсолютно погрешно. Ако ти сам не познаваш себе си, то как би успял да опознаеш заобикалящия те свят, да прозреш неговата същина и да тръгнеш по пътя на прогреса? Това е като да се опитваш да наредиш пъзел, но половината от неговите части да липсват.

Същината на идеята се корени в това първо, и преди всичко да се вгледаш в себе си, да надникнеш в дълбините на подсъзнанието си. Там ще откриеш отговорите на едни от най-важните въпроси, а именно какво те кара да се държиш по определен начин, какво те кара да казваш нещата, които казваш, кои са основните ти навици на поведение, които диктуват начина ти на живот. В подсъзнанието се крият истини за нас самите. Неща, които може би ние не бихме одобрили или харесали у другите, но им позволяваме да контролират живота ни по един или друг начин.

the progress

Колкото повече знаем и научаваме какво има в подсъзнанието ни, толкова по-осъзнати ставаме. Прехвърляйки контрола от подсъзнание към съзнание, ние разбираме каква и коя е нашата личност всъщност. Това да знаеш какви импулси те движат, кой си и дали живееш според истинските копнежи на душата ти, е първата стъпка към личностно развитие. Тази, която всеки един от нас трябва да предприеме в даден момент, за да постигнем по-висша форма на съзнание.

Ако погледнем значението на думата „прогрес“ в тълковния речник ще видим, че нейното значение е охарактеризирано като „движение напред, усъвършенстване в процеса на развитие; напредък“. Постигането на такова ниво на себепознание е изключителен напредък, то е движение в посоката на себеусъвършенстването. Едва когато имаме отговора на въпроса „Кой съм аз?“, бихме могли да се опитаме да променим онези елементи на личността ни, които ни спъват по пътя, който сме избрали да вървим. Също така ще получим и по-добро разбиране за заобикалящия ни свят и начина по който той функционира. Достигайки до този момент, е от изключителна важност да не позволяваме да станем подвластни на чужди влияния. 

Всеки е чувал поне веднъж в живота си думите „Променил си се. Преди ми харесваше повече. “ и се е чудил дали изборите, които е направил са били правилните за него. Но въпросът не е кой какво харесва в теб, а ти какво харесваш и какво не в себе си. Сенека казва “Впрочем много ни вреди този, който ни бави, особено в този наш кратък живот, който правим още по-кратък с нашето непостоянство, като много пъти го започваме отново. Правим го на малки парченца и го пропиляваме. “

Едно от най-важните неща, които трябва да осъзнаем, е че трябва да се придържаме към хората в живота ни, които ни вдъхновяват, карат ни да бъдем по-добри и ни предизвикват ежедневно. Хората, които ни карат да се чувстваме така, сякаш времето не минава и часовникът за нас е спрял са тези, с които контактите ни трябва да бъдат сведени до минимум. Или както Сенека се обръща към Луцилий “Не се страхувам да не те променят, страхувам се да не ти попречат. “

Reset Password