Нравствени писма до Луцилий.

Краят на една книга може да бъде началото на саморазвитието.

В поредица от статии успяхме да обрисуваме безспорният факт, че произведението на Луций Аней Сенека „Нравствени писма до Луцилий“ е един уникален литературен труд. Благодарение на него бихме могли да достигнем до човешката личност, до най-отдалечените и кътчета и да успеем да се докоснем до нейната неподправена същност. Обърнахме внимание на важни аспекти, които служат за обогатяване и надграждане на личността – времето като най-ценния ни ресурс, прогресът като част от личностното развитие, добродетелта, възприятието за позитивизма, неспокойствието на човешката душа и постигането на състояние на покой, и щастието като наше изконно право и висша цел.

Със следващите редове целим да синтезираме най-важното, което всеки един от нас трябва да вземе за себе си от разгледаните писма. Най-ценните уроци и вдъхновение бихме могли да намери, когато се запознаем с цялостния труд на Сенека, но това е съвсем отделна тема, за някоя друга статия.

Най-важното, което трябва да вземем за себе си от писмо номер едно е, че човешкият живот е една палитра от емоции, преживявания, израстване и себереализация. Времето е онзи безкраен кръговрат, който е част от съществуването ни. Ние разполагаме с него, но това с какво ще го изпълним е въпрос на личен избор. Дали ще отделим повече от него за натрупване на знания, за любимите си хора или пък за забавления, зависи само и единствено от собствените ни приоритети. Важното е да не отлагаме за бъдещ момент това, което трябва да бъде свършено сега, защото той може никога да не дойде.

Главната цел на писмо номер 32 е да ни покаже, че идеята за прогреса се корени в това първо, и преди всичко да се вгледаш в себе си, да надникнеш в дълбините на подсъзнанието си. В подсъзнанието се крият истини за нас самите. Прехвърляйки контрола от подсъзнание към съзнание, ние разбираме каква и коя е нашата личност всъщност.

book

Това да знаеш какви импулси те движат, кой си и дали живееш според истинските копнежи на душата ти, е първата стъпка към личностно развитие. Едва когато имаме отговора на въпроса „Кой съм аз?“, бихме могли да се опитаме да променим онези елементи на личността ни, които ни спъват по пътя, който сме избрали да вървим.

Чрез писмо 37 показахме, че в света в който живеем е много трудно да постъпваме правилно във всяка една ситуация. За да си добър и да действаш воден от мъдростта и добродетелта се изискват контрол и духовна сила. Но ако искаш да имаш контрол и да постигаш баланс във всяка една ситуация, първо трябва да започнеш с откриването им в самия теб. Следвай разума си, следвай сърцето си – те винаги ще ти помагат да вземаш правилните решения. Бъди в хармония с любовта и добротата и им се отдай.

Писмо 59 ни помогна да онагледим смисъла на удоволствието и радостта от живота. Разкриехме защо е важно да сме позитивни, щастливи и изпълнени с позитивна енергия, защото ключът към истинските ни успехи и свобода, духовна и физическа, е истински изпитаната радост от живота. Има толкова причини да си щастлив, да усещаш радостта от приключението наречено живот. Трябва само да се огледаме за тях. Носи добродетелта с теб. Радвай се на истински малките неща. Позволи си да бъдеш свободен. Така ще бъдеш истински щастлив и ще изпиташ радостта от живота.

Чрез писмо 69 поставихме началото на процесът на осъзнаване, че ние сме зависими от страховете си, но и те са зависими от нас, просто защото са неизменна част от същността ни. 

Постигането на истински душевен покой е възможно, едва когато покорим чувството на постоянна незадоволеност, което изначално носим в себе си. Необходимо да слезем от поне за миг от скоростното влакче на търсенето и да се насладим на аромата на розите.

В писмо 92 Сенека съпоставя щастието и добродетелта като два взаимосвързани елемента, всеки от които не може да съществува без другия. Мислите, които са в главата ти; действията, които предприемаш в различните обстоятелства, с които те сблъсква живота; честността, която проявяваш и всичко останало, което може да се обобщи в думата – добродетел – са най-важни и само който ги притежава, той ще бъде щастлив. Този, който притежава добродетелта дълбоко в душата си, той не може да бъде нещастен. Щастието е скрито в нагласите ни към всичко в заобикалящия ни свят. 

Уроците, на които Нравствени писма до Луцилий биха могли да ни научат се помещават между кориците на това произведение. От нас се изисква единствено да се осмелим да прелистим началните страниците и да имаме желанието и търпението да достигнем до последните. Със сигурност „пътя“, който ще извървим между тях няма да е никак кратък, но е гарантирано, че ще си заслужава, защото ще достигнем до едно ново познание – това за самите нас. Ще ни бъдат дадени и необходимите „инструменти“ и похвати за това как да надградим личността ни и да поставим началото на себеразвитието ни.

Reset Password