Вече няколко месеца ви разказваме за необикновени произведения на изкуството, несравними италиански творци и техния вълнуващ живот. С тази статия обаче искаме да обърнем внимание на една друга част, също толкова важна за изкуството, колкото и самите му създатели, а именно дома на много от статуите, с които вече ви запознахме.
Параклисът Сансеверо, известен още като църквата Санта Мария дела Пиета (или Пиетатела) е един от най-важните музеи в Неапол. Разположен близо до площад Сан Доменико Маджоре, той е в непосредствена близост до семейния дворец на принцовете на Сансеверо. Отделен от него с алея, той някога е бил увенчан с висящ мост, който позволявал на членовете на семейството да имат достъп до мястото за поклонение по всяко време.
И докато една легенда разказва, че църквата е била построена върху вече съществуващ древен храм, посветен на богинята Изида, друга твърди, че през 1623 г. е станало истинско чудо. Несправедливо
арестуван мъж, поведен към затвора, се посветил на Света Богородица, преминавайки пред стената на Сансеверо. Внезапно тя се срутила и разкрила картина на призована Дева, което по-късно ще определи и името на църквата, посветена на Санта Мария дела Пиета. Мястото бързо се превръща в популярно сред поклонниците. Джон Франческо ди Сангро, херцог на Торемаджоре, решава да построи частен параклис в градините на близката семейна резиденция на Сансеверо, Палацо Сансеверо.
Години по-късно Алесандро ди Сансеверо решава да разшири съществуващата малка сграда и да я направи достойна, за да посрещне един ден останките на цялото семейство, както разказва и мраморната плоча от 1613 г., поставена над главния вход. Документите от онова време свидетелстват, че още тогава параклисът се е отличавал с висока художествена стойност. Помпео Сарнели го описва като “силно украсен, с произведения от фин мрамор, около които са статуите на много
достойни личности от това семейство.“
През осемнадесети век принц Раймондо ди Сангро започва да разширява параклиса и го обогатява с различни произведения на изкуството. Той иска да го превърне в място, което свидетелства за величието на семейството му. През следващите години той наема художници като Джузепе Санмартино, Антонио Коррадини, Франческо Кейроло и Франческо Челебрано. Именно в този период са създадени шедьоврите като “Забуленият Христос”, “Разочарованието” и “Скромността”, които и до днес са едни от най-мистичните статуи, които продължават да се изследват и разглеждат от историци. Раймондо използва голяма част от активите си, за да плати за всички произведения, дори сключва дългове, за да завърши строежа на параклиса. Той е щедър, но и много взискателен и често лично ръководи творческия процес, така че произведенията да отговарят точно на ролята, която им е отредена.
Параклисът е дом на скулптури и произведения на живописта. Първото, което ще забележите, щом влезете, е фреската, която украсява тавана – „Раят на Сангро“, дело на Франческо Мария Русо. Два века и половина след създаването ѝ, блясъкът на цветовете все още е ослепителен, което свидетелства за майсторството на твореца. Стенописът завършва при прозорците с шест монохромни медальона в зелено със светците, покровители на Къщата: Сан Берардо ди Терамо, Сан Берардо кардинал
дел Марси, Санта Филипа Марери, Сан Одеризио, Сан Рандизио и Санта Розалия. Под тях има и шест мраморни медальона, дело на Франческо Кайроло, изображение на шестима кардинали, произхождащи от фамилията Сангро.
За статуите е отговорен Антонио Коррадини, който обаче успява да завърши само “Скромност” – посветена на преждевременно починалата майка на принц Раймондо, и паметник, посветен на Пол ди Сангро, шести принц на Сансеверо. Корадини оставя след себе си и няколко скици, сред които и тази за “Забуленият Христос”, по-късно създадена от Джузепе Санмартино.
Мостът, който свързва параклиса с близкия семеен дворец се руши през 1889 г., поради проникване на вода. Освен него са повредени и част от стенописите и дизайнът на пода. Реставраторите не успяват да възстановят оригиналната подова настилка и решават да го преправят с неаполитанска теракота, докато гербът на ди Сангро в центъра на пода е направен с жълти и сини емайли, които отразяват цветовете на фамилното име.
След превръщането си е музеен център през деветнадесети век, параклисът посреща множество туристи ежедневно. Освен това в последствие започва да се използва и като място за събития и концерти. Пиетатела става домакин на събития от света на литературата, музиката, театъра и дори съвременното изкуство.
