Търсене
Close this search box.

Забуленият Христос – скулптора на Джузепе Санмартино

Изкуството е част от живота както на отделния човек, така и на цялото общество. То носи радост, наслада, но понякога и тъга, защото то е най-висшата форма на себеизразяване. А човекът сам по себе си е носител на широк спектър от емоции, които не се заключват само в щастието. За изкуството най-важното е да въздейства. Независимо дали това ще е в положителна или отрицателна посока. То трябва да провокира емоция в наблюдаващия. Трябва да вълнува, пленява. Ако едно произведение на изкуството не провокира емоция, размисъл или диалог, то създателят му не е успял да постигне крайната цел.

В тази статия ще разкажем за едно изключително произведение на изкуството. То представлява висш пилотаж в скулптурата и със сигурност няма как да останете безразлични към него – Забуленият Христос на Джузепе Санмартино. В предходния месец ви запознахме с друга забулена статуя – Забулената дева. Също като нея, тази необичайна

скулптура на Исус Христос е обгърната мистика. Тя пленява, провокира, вълнува. В нея има такава емоция, която не може да бъде описана с само с думи. Но преди да разкажем повече за скулптурата, нека ви запознаем със самия автор.

Джузепе Санмартино е италиански скулптор, който е творил през периода рококо. Той е роден в Неапол през далечната 1720 година. Неговият скулптурен стил се отличава с това, че съчетава сантиментални пози, изразителни черти на лицето и чувствителна резба от мрамор. Той е бил изключително популярен сред Бурбонския двор от осемнадесети век в Неапол. Всички негови скулптури са предимно на религиозна тематика. Освен големи религиозни скулптури, Санмартино създава и монументални фигури, декоративна скулптура и портрети за надгробни паметници. През 1772 г. започва преподавателска кариера в Real Accademia di Belle Arti в Неапол. Към края на живота си той проектира и

the veiled christ

сребърна скулптура. Все пак произведението, с което Санмартино успява да се прочуе е скулптурата му Забуленият Христос – едно от най-известните и впечатляващи произведения на изкуството в световен мащаб.

Всъщност изпълнението на самата скулптура Забуленият Христос първоначално е поверено на скулптура Антонио Корадини, но много скоро след като получава заданието той умира. След себе си той оставя само модел, който е изработен от теракота и днес се съхранява в музея Сан Мартино. След смъртта на Корадини изпълнението на скулптурата се възлага на Джузепе Санмартино, от когото се очаква да изработи мраморна скулптура в реален размер, която да олицетворява мъртвия Исус Христос, покрит с прозрачен саван, изваян от един блок мрамор. Известен факт е, че Антонио Канова (друг прочут артист, чиито произведения в могат да бъдат видени в Лувъра) само от един поглед на Забуления Христо заявява, че би дали десет години от живота си, за да направи скулптура, която поне малко да прилича на тази. Днес скулптурата на Санмартино може да се види в Неапол в параклиса Сан Северо, пред главния олтар.

Самата скулптура всъщност пресъздава мъртвия Христос, който лежи на матрак и е покрит с воал, прилепващ идеално към извивките на тялото му. Благодарение на изкусните си умения, Санмартино успява да

пресъздаде страданието, което е преживял Христос. Под плаща ясно се откроява и вижда лицето, а също така и тялото. Забележими са дори и следите от мъченическата смърт на Христос. До краката му, в края на скулптурата, майсторът изсича и инструментите, които са употребени за Христовото мъчение: корона от тръни, клещи и пирони. Майсторската изработка на воала, с който е покрит тялото, е причината да се породи една легенда през вековете. Според тази легенда, клиентът, поръчал скулптурата, който е известен учен и алхимик, Раймондо ди Сангро, показва на Санмартино как да преобразува тъканта в мраморни кристали. Около три века се е вярвало, че воалът е резултат от алхимично мрамориране, но това вярване е било опровергано на по-късен етап. Скулптурата на Исус Христо излъчва такава чувственост и дълбоко страдание, които са в състояние да проникнат в самия наблюдаващ. Дори подутата вена, която все още пулсира на челото на Христос, раните от ноктите по краката му, тънките му ръце, и хлътналата страна, окончателно отпусната в прегръдката на смъртта, са знак за интензивно търсене и своеобразен символ на съдбата и изкуплението на цялото човечество.

Скулпурата Забуленият Христос на Джузепе Санмартино е наистина един шедьовър на изкуството, който трябва да бъде видян.