Още от ранна детска възраст всички ние сме били насърчавани да обогатяваме своите знания. Нашите родители са били и нашите първи учители, чиято възпитателна дейност е имала за цел да допринесе за грамотността ни. В малко по-късен етап, дванадесет-годишното ни обучение в училище, хвърля ярка светлина към единния целенасочен процес – образованието. То е съвкупност от придобити знания, умения, ценности, социални убеждения и навици, чиято мисия се препокрива с родителската – ограмотяване. Преминавайки през различните етапи на обучението, наблюдаваме същата концепция, както при висшите учебни заведения така и при различните форми на обучение. Несъмнено, образователната система е добре смазана машина, чието колело непрекъснато се върти, помагайки на човека за неговото ограмотяване и интелектуално развитие. За да разгърнем пълния си потенциал от знания и умения, обаче, е необходимо и нещо повече. Нещо, което е пряко свързано с божественото в нас – емоционалното ограмотяване.
В тази блог статия ще затворим темата по книгата на Даниъл Голман – „Емоционалната интелигентност“, като отново се уповем на неговите завидни знания и умения в областта на психологията. До тук, зачеркнахме няколко съществени теми, свързани с емоциите и чувствата и опознаването на вътрешната ни сила, като успяхме да се запознаем и с различните настроения и техните последици. В следващите редове ще обърнем внимание на начина, по който да предпазим децата си от техните първични импулси и осветим пътя им към емоционалното съзряване. Иначе казано – ще поговорим за емоционалното ограмотяване като форма на превенция.
В тази глава от книгата си, Голмън разказва за една от многото програми за емоционално ограмотяване, разработени за справяне на конкретен проблем и най-вече насилието, а именно – програма за творческо разрешаване на конфликти. Тя е насочена върху методите, които
разрешават споровете и конфликтите в училище, без да се стига до физическа намеса между отделните ученици. Основателят на програмата Линда Ланитери, споделя, че нейната работа е свързана с нещо повече от просто разрешаване на спорове. Тя смята, че методите ѝ могат да заменят агресията с конкретни умения и по този начин да заучат децата на техники за справяне с различни конфликтни ситуации. Те включват упражнения в реална среда, като на всеки от учениците се дава важна роля при разрешаването на спор, чрез които се научават да изслушват другия и да мислят по различен начин са несъгласието като такова. Ланитери даже смята, че превенцията на насилието е част от цялостния микс на емоционалните умения, което спомага за назоваването на чувствата и овладяването на гнева.
Поглеждайки на нещата от друг аспект, програмите за емоционално ограмотяване са ключов момент в подкрепата на младежи, които са избрали да тръгнат по неособено градивен път – този на престъпността. Тук може да наблюдаваме, как насилието у тези деца непрекъснато еволюира, а мащабите му се увеличават с напредването на възрастта. Такава е и програмата на Каръл Куше и Марк Грийнбърг във Вашингтонския университет за насърчаване на алтернативни мисловни стратегии. Целта ѝ е да помогнат на такива, а и всякакви други, ученици да придобият умението – контролиране на импулсите си.
Програмата се състои от 50 урока, свързани с различните емоции, тяхното наблюдение и самонаблюдение. Това е от особена помощ на деца, проявяващи различна форма на агресия, чиято цел е да им даде ясна представа за това, кой и кога е наистина враждебно настроен към тях. Един от най-ценните уроци, които участниците в програмата научават, е самото управление на гнева и факта, че понятието „грешни чувства“ не съществува. Те разбират схващането, че проблема и неговото ескалиране не зависи от това, какви емоции изпитват, а това по какъв начин реагират на тях.
Стигаме до заключението, че емоционалната интелигентност, също като образованието, е неизменна част от развитието на нашите деца и превръщането им в здравомислещи и интелигентни индивиди. А, гмуркайки се в бестселъра на Даниъл Голман си даваме пълната възможност да плуваме в непознати води, които ще ни разкрият нови светове. Такива, каквито не сме подозирали, че съществуват, и които непременно ще обогатят знанията ни, чрез които да обуздаем вихрушката в нашето съзнание – тази на емоциите.
