Хората са единствените същества на планетата, които са надарени със способността да мислят и разсъждават рационално. За разлика от животните, тяхното поведение и битие не са диктувани единствено от първичния инстинкт за оцеляване и продължение на вида. Човекът анализира, наблюдава и задава редица екзистенциални въпроси, свързани с неговото съществуване, за да открие причината и следствието на живота. Това му непрестанно търсене е и една от причините за възникването на философията като наука. През вековете тя се е развивала в различни направления. Може би едно от най-значимите, от гледна точка на човека като същество, е школата на стоицизма. Стоическата философия е съсредоточена върху метафизичен принцип. Целта на човешкото философстване е достигането на състояние на абсолютно спокойствие. Това е постижимо чрез прогресивно образование. Един от представители на късния стоицизъм е Луций Аней Сенека
Сенека определя философията като знание, което се съобразява с културните ценности на миналото и формира духа на човека. В основата му е духовното усъвършенстване на хората. Според Сенека моралната философия е изградена на базата на индивидуализма – човек трябва да принадлежи на себе си и да бъде господар на себе си. От тези му възгледи се ражда и една от най-въздействащите му и до ден днешен фрази – „Imperare sibi maximum imperium est“ . Преведено на английски език – „To rule yourself is the ultimate power“. Но какво всъщност означава това за човешкото същество?
Това да владееш себе си е източник на истинска свобода. Да търсиш промяна в заобикалящата те среда, без първо да погледнеш вътре в себе си, е губене на време. Колкото и да ни се иска не можем да променим външните условия сами. Нещото, на което със сигурност можем да влияем обаче е вътрешния свят.
Него можем да променим. Единствено самите ние можем да придобием сила над хаоса в нас. Това да се опитваме да контролираме другите е невъзможно. Онова, което е по силите ни обаче, е да имаме контрол над нас самите и реакциите ни, да имаме власт над себе си. Това да имаш воля да управляваш своите мисли, желания и стремежи е истинското проявление на сила. Като мислещи същества, ние имаме способността да правим преценка и избор. Благодарение на това, можем да контролираме себе си. Знаейки, че сме изплетени от противоречиви мисли и желания, най-разумното, което можем да направим, е да проявим вроденото си качество да въвеждаме ред във вътрешния ни хаос. Това е единственият начин да бъдем господари на себе си.
Не можем да гледаме на всяко наше желание като на разумно. У всеки от нас има разрушителни сили, които се проявяват в различни моменти от живота ни. Ако се оставим те да контролират изборите ни, животът ни може да поеме в посока, която не е добра за нас.
На всеки е известно, че в света действа законът за причината и следствието. Всяка наша постъпка има последствия – добри или лоши. От избора, който правим днес, зависи какви ще бъдат те за нас утре. Затова е толкова важно да имаме власт над себе си. Всяка победа над егото е крачка към постигането на по-висшата ни природа.
Благодарение на опита, който трупаме по житейския си път, всеки от нас сам изгражда мирогледа си и представата за това кое е редно за него самия и кое – не. Единственият човек, пред когото сме отговорни за едно или друго, сме самите ние. Но за да можеш да си влияеш, на първо място трябва да познаваш и приемаш себе си. Когато си наясно кое е добре за теб и кое не, знаеш как да се владееш и да действаш в определени ситуации. Това е качество, което е присъщо на мъдрия човек. Той има способността и силата да се обърне към вътрешния си свят и там да потърси спокойствието и баланса, които иска да проектира и във външния свят. Вървейки по този път ние неминуемо ще достигнем до по-висша форма на мисълта, до просветление, и до истинската сила, която е да властваш над себе си.
